Сензационен успех в
биотехнологията
!
За какво става
въпрос ?
През 1988 г.
прочетох в една
статия
в списание
“Наука и техника за
младежта”,
че директорът на
италианския
институт, занимаващ
се с изледвания
относно растящите
под земята
гъби “трюфели”
–казваше , че в
България също може
да има от тези гъби
в българските
гори.
На запад наричат
тези гъби
"диамантите на
кухнята".
И понеже тези гъби
растат под земята -
тоест трудни са за
откриване те са
изключително скъпи.
1 (един) килограм
бяли трюфели
струва около 1 200
(хиляда и двеста)
евро, а един
килограм черни
трюфели е около 600
(шестотин ) евро.
Няма грешка. Толкова
са скъпи.
И този италианец
казваше в това
интервю -дадено пред
българския журналист
от БТА в Град Рим –
Румен Михайлов, че
ще окаже съдействие
на българи,
ако те се
интересуват от
това.
Но в това интервю не
беше даден точно
адресът на този
институт. Поисках от
БТА да ми дадат
телефона или адреса
на този български
журналист в Рим, та
от него да взема
точния адрес на този
италиянец и на
неговия институт.
Но тогавашните
власти- управители
на БТА (Българската
Телеграфна Агенция)
отказаха да ми го
дадат.
За това , аз
отидох в
Италианското
Посолство, като
носех с мен това
списание с тази статия
в него. И поисках да
ми съдействат, за да
намеря адреса на
този италиански
институт.
/ Тогава нямаше
Интернет, за да го
намеря по интернет ,
като сега . /
В посолството
им показах
студентската си
книжка, за да видят
, че уча
биотехнология и се
интересувам от
темата и от
изказаната готовност
на директорът на
този институт г-н
Ланди да окаже
съдействие на
интересуващите се
българи.
Така намерих адреса
на този нститут в
Италия и изпратих и
едно писмо с въпроси
формули- рани в пет
отделни раздела.
Г-н Ланди любезно ми
отговори и ми каза,
че в българските
територии има много
трюфели и че още
древните римляни,
когато са владеели
тези
земи, са
намирали
много трюфели.
Относно
въпросът ми за
породата кучета,
за която той
споменаваше , че се
използват в
Италия за търсенето
на тези гъби, той ми
отговори,
че типичната
българска порода
овчарски
кучета, които
ние в България
наричаме
“Каракачанки”
са изключително
подходящи и
нямало нужда да
взимам породи кучета
от Италия.
Каза, че през
втората световна
война, то
германските военни
специалисти са били
отнесли извън
България огромен
процент от тези
български овчарски
кучета и затова,
чиста такава порода
трудно се намирала в
България вече, но
ако мога да си
намеря от тях, това
ще е най-добре.
А, аз и без това
обичам и отглеждах и
дотогава мои домашни
кучета.
Все пак г-н Ланди
не можеше да ми
даде информация,
точно на кои места ,
да ида и да търся в
Б-я трюфелите.
Как реших този
проблем с
точната
информация и
точното място,
както и с
потвърждение и
по друг начин, и
от друго място,
че в Б-я има
трюфели?
Ами като във
филмите – по
пътя на
творческото и
логическо
разсъждение !
Отидох при
колегите биолози
и археолози в
Българската
Академия на
Науките и ги
попитах дали
случайно при
някои
археологически
разкопки не са
намерили трюфели
в Б-я!
И не не само ми
казаха,
но и ми
показаха
изсушени и
съхранени
трюфели, които
са намирени
при
археологически
разкопки.
Така стартира и
тази уникална
част от
дейността ми.
Обучих си и си
дресирах две мои
кучета
“каракачанки”.
И се оказа ,
наистина , че
тес успех ги
откриват, и че в
Б-я има повече
трюфели,
отколкото
може би има в
самата Италия и
Франция.
И понеже и в
биотехнологиите
съм с отлична
подготовка и
познания, то с
две мои колежки,
взехме,че
направихме и
една още
по-добра
разработка.
Намерихме начин,
как тези гъби
могат да се
развиват в
изкуствени
условия.
Тоест-дали и
как може да
бъдат
култивирани да
се развиват като
клетъчна маса в
биореактори.
И успяхме и в
това.
Намерихме този
начин.
В биореактор,
става маса от
клетките на тези
-
тоест имат
абсолютно същия
вкус и качества,
само където
нямат такава
форма – като
растящите в
горите. Но
формата не е
проблем, че то
може и
четвъртити и
ръбести форми
да се придава на
тази клетъчна
маса от тези
гъби.
И поискахме да
патентоваме това
си изобретение.
При проучването
се оказа, че
някакъв
американец от
Калифорния, вече
бил направил
подобно
изобретение –
как да се
отлежда клетъчна
маса от тези
гъби в
биореактор.
Та си мислим да не
стане и в този
случай проблемът
като с откривателя
на компютъра – който
е извествият
българин Джон
Атанасов, който води
четиредесет годишни
съдебни дела в САЩ ,
за да признаят, че
той именно е
изобретателят на
компютъра, а не друг
един претендиращ за
това американец.
Та този
американец от
Калифорния,
който уж ни бил
изпредварил, ако
знае, какви дела
тепърва го чакат
от моя (наша)
страна, може и
да се съгласи да
си поделим
съавторството за
това
биотехнологично
изобретение.
Е , поне за
намирането на
трюфелите с
кучета по
горите, никой не
предендира да
има авторски
права върху тази
дейност.
И
аз написах тази
много добра и
интересна книга,
която се казваше
и още се казва
:
“Всичко за
дресировка и
обучението на
кучета. Обща,
специална,
охранителна и
развлекател
-
на дресура.”
И в нея подробно
съм написал, как
може да бъде
обучено едно
куче, за да може
да намира тези
гъби – трюфели,
и не само
тях,ами и всички
видове други
гъби,
независимо
дали растат под
земята или над
земята.
След мен, то 10
години по-късно
още един човек в
България се зае
сериозно с
търсенето,
намирането и
отглеждането на
трюфелите !
И другият
човек, даде през
2003 г. едно
интервю през
вестник “168
часа”,бр.20-26
юни, стр.3, 4 и
5, , което също
може да
прочетете
по-долу .
Сега като
доказателствен
материал следва :
Самата упомената
статия от 1988 г.
във списание
" Наука и техника за
Младежта ",
озаглавена “Новото
богатство на
Апенините
“
А това - по-долу - е
упоменатия репортаж
във в. “168 часа”,
от 2003 г.,
тоест -15 години
по-късно,
който репортаж е със
заглавие – на
“Лов за трюфели”
|